Очите ми шареха между Сейбъл и Родриго и обратно. "Ти..." посочих с треперещ пръст Сейбъл. "Ти наистина ли си дъщеря на Алфа Родриго?" Гласът ми се пречупи на тези думи. Всяко вдишване беше като бръсначи, които стържеха по гърлото ми. Погледът на Сейбъл се срещна с моя със студено безразличие. "Каква друга да съм?" Тонът ѝ носеше същия хлад като зимния вятър. "Все още ли мислиш, че съм някакво без