Стиснах ръката му по-силно. "Не се обръщай назад. Той е жалък." Влязохме в сградата заедно. Пътуването в асансьора се стори вечно. Кийлън стоеше абсолютно неподвижно до мен, челюстта му беше здраво стисната, гледаше право напред към вратите от полиран метал. Тишината беше толкова гъста, че почти можех да я вкуся. Откраднах поглед към профила му. Тази остра линия на челюстта му беше скована, мускул