След час станах от леглото, решена да се измъкна от мрачното си настроение, като разопаковам куфара си. Изваждах вещите си една по една и ги подреждах – докато не попаднах на торбичката за пазаруване, скрита вътре.
*Точно така. Часовникът на Кейлън.* Извадих малката кадифена кутийка.
Гърдите ми леко се отпуснаха. Изведнъж не исках да правя нищо друго. Просто исках да напусна тази къща и да бъда с
















