Гледна точка на Сейбъл: Успях да поспя три часа, преди алармата на телефона да ме върне към реалността. Взех бърз душ и си взех кафе от лобито на хотела, преди да шофирам до болницата. Познатата рутина ми действаше успокояващо – обходи, картони на пациентите, равномерното писукане на мониторите. Телефонът ми звънна по време на обедната ми почивка. Името на Кейлън на екрана ме накара да спра. *"Доб