"Малкият ангел най-сетне разбира силата си, нали?" Джорджина изскимтя. "Да. Да." Имаш ли още сперма за мен, татко? Тези ехтящи думи ме карат да се наведа напред, за да забия зъби в рамото ѝ, докато се забивам дълбоко, дълбоко, дълбоко. Мамка му. Виждам вагината ѝ в ума си. Без косъмчета, розови устни, пазещи най-стегнатия отвор на планетата. Мой. Трябва да го пазя от хищници. Още сега ще прекарам