Не съм закъсняла за училище тази сутрин. Всъщност, толкова съм рано, че е смешно. Отне ми цяла вечност да заспя снощи, защото единственото, за което можех да мисля, беше Зигфрид. Все още ми е трудно да повярвам нещата, които направихме. Има обаче един голям проблем и това са всички съобщения, които ми изпраща Далтън. Той ми писа, че съжалява, че е бил задник и че просто преминава през трудни неща.