На чужд гръб и сто тояги са малко, нали? Алексей свири на хормоните ми като арфист от доста време. Живея за неговите неохотни усмивки и мърморения на одобрение. Събуждала съм се гореща и потна, защото устните му неволно са докосвали ушната ми мида по време на прегръдка, превръщайки сънищата ми в графични филми с него в главната роля. И мен. Не беше лесно да живея на ръба на нещо, което не разбирам