Време е за обяда на Джорджина. Когато не яде, всичко, което казвам, е грешно. Затова не пропускаме хранения. Тя е тиха, откакто я информирах, че оковите ми падат тази вечер. Тиха и… неспокойна. Вземам книга от жабката и я пускам в скута ѝ, но тя започва да я чете наобратно, затова я прибирам обратно. Пръстите ѝ скубят подгъва на полата ѝ, краката ѝ изпълняват неловък танц, и тя постоянно сменя рад