Тя излиза от спалнята и я виждам веднага, защото зяпам вратата от двадесет минути, чакайки. Чакайки нея. Опитвайки се да дишам без нея достатъчно дълго, за да мога да я оставя да се изкъпе и да си облече дрехи. Не се получава много добре. Всеки път, когато не е в обятията ми, всяка секунда, в която не съм погълнат от нея, единственото, за което мога да мисля, е да я загубя. Как лъжите, които казах