Когато се събуждам, тя я няма. Все едно в черепа ми е забит кофражен чук. Изхвърчам от леглото с рев, стискайки чаршафите, сякаш ще я открия скрита там. Къде, по дяволите, е отишла? Къде, по дяволите, е отишла? В нейно отсъствие гневът се е завърнал с отмъщение. Драскам гърдите си, докато не се покаже кръв под формата на ядосани рани. Когато беше в обятията ми, змиите бяха държани настрана. Сега я