Бих му позволила да ме спаси… Скоростта, с която се случваше всичко, ме ужасяваше. Чувствата ми ме ужасяваха. Не, Фелисити, казах си. Никой няма да дойде да те спаси. Това е твоят живот сега. И така, стоях там, сгушена в ъгъла на съблекалнята, която миришеше на тела, пот и евтин парфюм, докато момичета влизаха и излизаха от клуба, докато най-накрая Данте се върна за мен, потейки се, сякаш току-що