Шест години по-късно… „Ела тук, малко цвете.” Роузи наднича в спалнята, а после очите ѝ светват. Затваря вратата след себе си и бърза към мястото, където седя. „Близнаците спят ли?” Кимвам, докато посягам към крака ѝ и я издърпвам да застане до стола ми. „Прочетох им приказка за лека нощ и заспаха веднага.” Ръката ми се плъзга нагоре по голия ѝ крак и под роклята ѝ. „Сега е твой ред.” „Каква прика