„Моите чакри“, повтарям аз, облягайки се назад, за да я огледам. Мамка му. Сега, когато е вътре, виждам как тези черни, прозрачни чорапогащи свършват точно под подгъва на тениската ѝ. Ако се наведеше напред, тези сладки извивки на задните ѝ части щяха да са точно там, за да ги взема – и о, планирам да ги взема. Силно. „Да, твоите чакри.“ Изражението ѝ е много тържествено. Дори малко притеснено. За