От името на Гейбриъл: Стиснах юмруци по-силно, докато гледах Клериса да отпива от виното и да дарява Даниел с мека усмивка. "Вкусно е," каза тя, докосвайки долната си устна с език, сякаш опитва вкуса. "Казах ти," отвърна Даниел с усмивка, която беше твърде самодоволна, а погледът му се задържа върху устните ѝ повече от необходимото. Знаех точно какво си мисли и това нямаше да се случи – не и докат