От името на Гейбриъл: Клариса вървеше пред мен, плътно увита в хавлия. Следвах я, със стиснати зъби, все още кипящ от гняв, че видях Даниел твърде близо до нея, с ръцете си, помагащи ѝ да излезе от тази рокля. И после имаше наглостта да ми каже, че нямам право да я контролирам. Боже! Трябваше да ударя този арогантен боклук и да го поставя на мястото му. Когато спряхме пред асансьора, тя се обърна,