От гледната точка на Клеъръса
Габриел погледна телефона си. Лицето му се стегна – беше очевидно, че обаждането е важно. Палецът му увисна над бутона за отказ, готов да го пренебрегне.
Поставих ръката си върху гърдите му и прошепнах: „Няма проблем. Можеш да отговориш.“ Гласът ми беше мек, успокояващ.
Челюстта му се стегна. „Няма шанс. Няма да те оставя сама на това място.“
Издадох лека усмивка, нак
















