От гледната точка на Клериса: Седях на ръба на леглото и се взирах в телефона си. Съобщението на Даниел все още беше там, гледаше ме укорително, както правеше през последния час. "Здравей, Клериса, надявам се, че не си променила решението си за вечеря. Ще те чакам във фоайето в 7 часа." Бях го прочела десетина пъти, но това не помогна. Пръстите ми трепереха над екрана, разкъсвани между това да изм