Хващам ръката на Риса в моята, за да ѝ помогна да се стабилизира, а и защото обичам да я държа. Тя е толкова малка, че лесно би могла да се спъне и падне, а аз съм силна и стабилна. Тя може да ме използва, за да я закрепя, и ми харесва как се чувствам. Тя натиска копчето, за да отвори вратата на малката ни стая, и след това ме поглежда с широко отворени очи. „Имаме ли легло?“ „Вероятно са го оправ