На следващата сутрин Брайънт ме взема с джип с тонирани стъкла. Излизам от студиото си и той е там. Чака. Не вали, както вчера, когато си тръгна. Светът е окъпан от слънце и във въздуха има нова плътност. По-лесно е да се диша, да задържам живота в дробовете си. Не осъзнавах колко самотна съм била преди. Имах къщите си за кукли и вътрешния си монолог и не ми трябваше нищо друго, но когато тялото н