Престън държи ръката ми здраво стисната около китката, докато ме дърпа през натоварената гара. Краката ми се движат сами, позволявайки му да ме води през тълпата от хора. Всичко, което каза, отскача в главата ми и не знам защо дори обмислям това. Което е лудост, защото знам кои са родителите ми. Ами ако това е една от онези луди истории, в които децата са били разменени случайно при раждането? Но