Затворът е точно толкова ужасен, колкото си го представя всеки отвън. Единична килия? Това е истински ад на земята. След три дни в карцера, надзирателят идва и отваря металната врата, пускайки малко светлина в тъмното пространство. Сигурно е от луната, защото е късно.
– Ериц, излизаш – нарежда той, докато почуква с дървената си палка по решетките.
Ставам от пода и навеждам глава. Килията не е дост


![Сурови копнежи [Пожелай ме дълбоко]](/_next/image?url=https%3A%2F%2Fcos.ficspire.com%2F2025%2F08%2F26%2Fa20d6f29b5b145c09a1efde0a4d049a9.jpg&w=384&q=75)







![Сурови копнежи [Пожелай ме дълбоко]](/_next/image?url=https%3A%2F%2Fcos.ficspire.com%2F2025%2F08%2F26%2Fa20d6f29b5b145c09a1efde0a4d049a9.jpg&w=128&q=75)





