"Лъжеш." Тя ме изгледа намусено, приличаше на сърдито коте след баня. Искаше ми се да се засмея, но толкова отдавна не бях го правил, че не знаех дали помня как. "Защо да лъжа?" Старая се да поддържам една и съща скорост, за да не привличам внимание. "Не знам, може би за да ме отвлечеш." Тя посочи себе си, сякаш това е очевидно. "Вече те отвлякох." Наблегнах на думата, както и тя. "В момента нямам