Когато вратата на офиса се затвори зад Брайънт, ми трябваха няколко минути, за да напълня отново дробовете си с въздух. Бяха напълно изпразнени. Това прави той, това сякаш правим заедно. Изсмукваме кислорода направо от стаята. Използваме всяка унция от него, за да съществуваме един около друг под тежестта на чувствата. На любовта. "Какво ще правя?" прошепвам аз, избърсвайки влажните си очи. Обръща