Какво, за бога, направих? Стомашна киселина кипи в стомаха ми, болка пронизва задната част на очите ми. Светът е лишен от всякакъв звук, докато се обръщам в няколко посоки, търсейки Грейс. Няма и следа от нея. Тя е изчезнала в пейзажа, отнасяйки със себе си целия цвят и звук. Дъхът ми е силен в ушите ми, виене на свят се надига и ме кара да се наклоня настрани, благодарение на спомените за нейното