В понеделник Райли ме игнорираше и никога не беше сама. Изглеждаше притеснена, очите ѝ бяха тъжни и имаше още нещо, което не можех да определя. Игнорираше и съобщенията ми и бях на ръба да избухна. Седяхме в столовата и обядвахме и не можех да спра да я зяпам. „Лукас, трябва да поговорим за нещо,“ каза Джакс, докато се размествах на стола си. „Какво има, Джакс?“ попитах го, все още гледайки Райли.