Влязохме през странична врата в нещо, което изглеждаше като затворено преддверие. Двама мъже пазеха дървената врата и наведоха глави, когато Старейшините минаха през нея. Те ми кимнаха сдържано и наведоха глави на Джеси. "Сега можеш да свалиш якето и ризата си," каза Старейшина Джеймс на мен. Свалих якето и ризата си, а Джеси ги взе и ги окачи на облегалката на стол. Посочиха ми друг стол да седна и аз седнах бавно, оглеждайки се наоколо. Стените бяха позлатени със сложни резби и всички видове зверове бяха представени на стените. Това място беше богато на нашата история и наследство и се обзалагам, че всичко, което искаш да знаеш за нас, може да се намери тук. Също така ще бъде строго охранявано по всяко време, за да се запазят нашите тайни от външни лица. "Лукас Грей, ти си първородният син на Джеф Грей, покойния Господар на Гнездото на Грей?" попита ме Старейшина Питър. "Да, Старейшина," потвърдих аз, докато се изправях. "Кълнеш ли се да се отнасяш към своя звяр с уважението и честта, които заслужава?" попита Старейшина Джеймс. "Да, Старейшина." "Кълнеш ли се да управляваш със справедливо сърце, бърз юмрук и да вземаш всяко решение с оглед на просперитета на твоето гнездо?" попита Старейшина Гарет. "Да, Старейшина." "Кълнеш ли се да защитаваш свързаната половина, която съдбата ти дава, и да не отхвърляш тази, която е твоята половинка?" попита ме Старейшина Питър. "Да, Старейшина." "Кълнеш ли се да бъдеш баща на своя народ, воин на своите бойци и лидер, на когото може да се вярва?" попита Старейшина Джеймс. "Да, Старейшина." "И накрая, кълнеш ли се да пазиш тайните на нашия вид от онези, които ни желаят зло, и да унищожаваш нашите врагове, независимо дали са свръхестествени или хора?" попита Старейшина Гарет. "Да, Старейшина." "Лукас Грей, пусни кръвта си в чашата," каза Старейшина Питър. Взех ножа от масата до мен и си разрязах китката. Гледах как кръвта ми капе в златната чаша. Държах китката си там, докато започна да зараства и около една четвърт от чашата се напълни. Старейшините кимнаха одобрително и всеки от тях отвори флакон и смеси съдържанието с моята кръв. "Пий и отвори ума си за всички възможности," каза Старейшина Джеймс. Взех чашата и изпих собствената си кръв. Имаше леко горчив, а след това сладък вкус. Чашата беше взета от ръката ми, когато нещо се раздвижи вътре в мен. Умът ми се чувстваше замъглен и се чувствах пиян или надрусан, или нещо между тези двете. "Влез в огъня и се срещни със своя звяр," каза Старейшина Гарет, но гласът му изглеждаше далечен и за момент си помислих, че го чувам да казва огън. Пристъпих напред и почувствах топлината на пламъците да ме обгръща. Беше успокояващо топло, но не ме гореше. Изглеждаше като портал от някакъв вид, а от другата страна беше огромна пещера и можех да чуя капенето на вода. Вътре миришеше почти на застояло, сякаш въздухът е бил затворен там от известно време. Звуците ехтяха и чух силен рев, но не се почувствах уплашен. Чувствата ми се връщаха към мен сега и огнената врата беше зад гърба ми. Продължих да вървя напред, невидима нишка ме дърпаше към нещо. Можех да чуя движение и отляво няколко камъка паднаха от надвиснал перваз, докато нещо се движеше по него. Кожата ми настръхна и любопитството ми беше възбудено. "Лукас," каза глас, който ме викаше напред. "Къде си?" попитах гласа. "Следвай инстинктите си и не се обръщай назад," каза гласът отново. "Лукас," чух гласа на баща си. "Татко?" извиках аз и спрях да вървя. "Не си готов, сине," каза ми той и аз се огледах с недоверие. "Готов съм!" изкрещях му аз. "Не си, Лукас. Погледни се," каза гласът му. "Ти не си ми баща," казах аз и направих крачка напред, докато образът му се разтваряше пред мен. "Лукас," извика отново другият глас. "Идвам, звяр," казах аз и чух кикот. "Побързай, полукръвен, нямам цял ден," каза ми той. Побързах надолу по пещерата, която се спускаше толкова много, че трябваше да пълзя на ръце и колене, преди да се отвори в великолепна стая. Видях трон отпред и след това сенчестата фигура на звяра, който се криеше там. Погледнах го и почувствах гордост, когато баща ми излезе от сенките още веднъж. Направих крачка назад, чудейки се колко илюзии ще ми поднесе тази церемония. "Имаш великолепен звяр, който те очаква, Лукас," каза баща ми. "Това истинско ли е?" попитах аз. "Толкова истинско, колкото искаш да бъде. Толкова се гордея с теб, сине," каза той и аз почувствах, че емоциите ми надделяват отново. "Липсваш ми, татко," казах му аз. "И ти ми липсваш. Грижи се за сестрите си. Обичам ви всички," каза той, преди да изчезне отново. "В някой момент днес, полукръвен," каза звярът и аз погледнах към трона отново. Той се криеше в сенките зад него. "Ела напред, звяр, и се слей с душата ми, от този ден нататък те обявявам за мой и заедно ще станем Господар на Гнездото на Грей," казах аз силно на него. "Както заповядваш," каза той и аз го видях, когато излезе от сенките. Стоях там в страхопочитание и го гледах, докато се хвърли към мен и се сля с тялото ми, парещо усещане, което ме накара да изкрещя, докато татуировката на моя звяр се оформи върху кожата ми, изгаряйки се в мен, докато ставаше едно с мен. "Казвам се Базоит," каза той в съзнанието ми и аз отворих очи. "Благодаря ти, Баз," казах аз и той наведе глава към мен. Чувствах се по-силен, по-голям, сетивата ми бяха по-остри и се чувствах почти непобедим, докато се връщах към пещерата. Погледнах горящия изход и се усмихнах, докато Баз ме подтикна напред, за да поискаме това, което е наше. Стъпих през огъня обратно в стаята, където Джеси и Старейшините ме чакаха. Джеси ахна, когато ме видя да излизам и очите на тримата Старейшини бяха широко отворени, докато ме оглеждаха. Моят звяр беше великолепен и можех да го почувствам вътре в мен. "Аз съм драконът," казах аз, докато всички навеждаха глави към мен. "Името му?" попита ме Старейшина Джеймс, отваряйки книгата с родословието на моето семейство. "Базоит," казах му аз. "Сега ще бъдеш признат за Господар на Гнездото на Грей на осемнадесетия си рожден ден," каза Старейшина Питър. "Благодаря ви," казах аз, докато обличах ризата и якето си. "Поздравления, младежо," каза Старейшина Джеймс и аз се здрависах с тях отново. Джеси и аз напуснахме сградата сами и той ме беше прегърнал през рамо. Същите двама мъже отвориха вратата към преддверието точно когато стигнахме до нея и нощният въздух се почувства свеж върху горещото ми лице. Чувствах се почти трескав и Джеси ми отвори вратата на колата. "Това нормално ли е?" попитах аз. "Треската? Да, ще припаднеш след няколко минути, докато твоят звяр завърши прехода," каза Джеси, докато очите ми се затваряха и тъмнина ме обгръщаше. Не си спомням пътуването обратно до Аврора или как Джеси ме е вкарал в къщата, защото се събудих на следващата сутрин в леглото си, когато Хана скочи върху мен и ми каза, че ще закъснея за училище. Предишната нощ се чувстваше като сън и главата ме болеше като от махмурлук. "Добро утро, полукръвен," каза Баз и очите ми се разшириха. "Ти си истински," прошепнах аз, най-вече на себе си. "Разбира се, че съм истински, Лукас. Точно тук съм, глупако," каза Хана, докато се намръщи на мен и скочи от леглото. "Затвори вратата ми!" извиках аз и чух вратата да се затръшва. Взех си душ и се облякох и въздъхнах, когато осъзнах, че ще трябва да взема закуска за из път. Слязох долу и момчетата ме чакаха до стълбите. "Как се чувстваш?" попита ме Джакс. "Добре съм," казах аз и Рев ме погледна скептично. "Трябваше да те носим до леглото, беше мъртъв за света, човече," каза Престън и аз се усмихнах. "Очевидно това е преходът, който трябва да завърши," казах аз. "Така че хайде, покажи ни какво имаш," каза Крис, докато се присъединяваше към нас. "Не се шашкайте," казах аз, докато всички ме гледаха. "Защо да се шашкаме? Освен ако нямаш червен дракон," каза Джакс и аз се засмях. Свалих ризата си и обърнах гръб към тях. Главата на Баз лежеше на дясното ми рамо, докато лявото му крило се увиваше над рамото ми в шията ми. Другото му крило слезе по-надолу и докосна ребрата ми от дясната страна. Тялото му покриваше почти цялата ми гръб, докато левият му крак лежеше през бъбрека ми. Опашката му се свиваше от дясната страна, през корема ми и върхът беше скрит под дънките ми, докато лежеше до бедрената ми кост. "Мамка му!" каза Престън, докато ме хващаше за раменете и ме гледаше в очите. "Твоят дракон е сив," каза Джакс, изглеждайки объркан. "Какво по дяволите означава това?" попита Крис. "Нямам представа, но Старейшините имаха широко отворени очи, когато излязох," казах им аз. "Ще трябва да попитаме баща ми по-късно," каза Джакс. "Красив," каза Рев и изведнъж осъзнах, че всички са по пижами. "Хана!" извиках аз, докато всички ме гледаха с раница, преметната през едното ми рамо. "Мислехте ли, че имаме училище днес?" попита Престън, докато всички започнаха да ми се смеят. "Това беше идеята на Рев!" извика Хана, докато тичаше нагоре по стълбите и Рев издаде ръмжащ звук отзад на гърлото си и започна да я гони. "Предполагам, че сега ще искаш закуска," каза Марта, докато влизаше в хола.