Джакс намери някакъв филм по телевизията, а аз затворих очи за няколко минути, докато лежах на дивана. Пет минути по-късно усетих малко тяло да се приземява върху мен и изстенах. Хана имаше навика да ме удря точно в слънчевия сплит, изкарвайки въздуха от тялото ми. "Съжалявам," каза тя тихо в ухото ми и аз отворих очи, за да я погледна. "Всичко е наред, принцесо," казах аз и се усмихнах. "Миришеш на портокали и кафе," каза тя. "Ти миришеш на рози и захарен памук," казах аз, докато тя се изплъзваше от мен и седна до мен, а аз се преместих, за да ѝ направя място. "Добре, Шекспир, какви са плановете за останалата част от уикенда?" попита ме Джакс, докато аз навивах косата на Хана около пръстите си. "Събиране на пари и сън," казах аз, докато затварях очи отново. "Обеща ми чаено парти," каза Хана и скръсти ръце на гърдите си. "И чаено парти," добавих аз и знаех, че се усмихва. "Можеш да дойдеш и ти, Рев," каза тя сладко и аз обърнах глава, за да го видя да кима. Рев особено имаше слабост към Хана, въпреки че никога не говореше, много пъти сме го хващали да гледа филми на Дисни с нея, докато тя играеше на принцеса или правеше чаени партита, а той седеше тихо с диадема на главата. "Закуската е готова, негодници," извика Марта от кухнята и всички скочихме. Прекарахме уикенда в събиране на пари от различни местни фирми, които контролирахме, и депозирах половината в нашите сметки, а другата половина заключих в сейфа в спалнята си. Самата врата на сейфа работеше с моя пръстов отпечатък и сканиране на ретината, докато вратата, която скриваше сейфа, имаше комбинация от моя пръстов отпечатък и дванадесетцифрен ПИН код. Не бях параноик, просто не поемах никакви рискове. Имахме много пари в брой в къщата, в случай че трябваше да използваме само пари в брой и ако трябваше да бягаме по някаква причина. Имаше и комплект фалшиви лични карти за всеки член на къщата, защото никога не знаеш кога може да се случи нещо лошо. Все още бях изтощен от церемонията предната вечер и прекарах уикенда у дома, задрямвайки пред телевизора, а звънящият телефон ме събуди рано в неделя сутринта. "Тук е Лукас," отговорих аз със затворени очи. "Аз съм Джеси, буден ли си?" попита ме той, а аз се усмихнах. "Току-що," казах му аз. "Ще бъдем там след час," каза ми той и чух, че шофира. "Ние?" попитах го. "Старейшините са зад мен, готови са да споделят твоята церемония с теб," каза той. Бях забравил за това. "Ще чакам в заседателната зала," казах аз и той затвори. Взех си душ и отново облякох костюм. Така се срещаш със старейшините и аз въздъхнах, докато гледах отражението си. Все още бях малко блед и се чувствах уморен, нямах представа, че церемонията те изтощава толкова много, но също така се чувствах силен и уверен. "Какво мислиш, че ще ни кажат?" попитах Баз. "Ще ти кажат какво са разбрали за мен, нали знаеш, че се прераждаме," каза той замислено. "Тогава защо просто не ми кажеш?" казах аз. "Спомням си, когато трябва, получовек, не ме съди," каза той и го видях да изпуска дим от ноздрите си. "Много си чувствителен?" попитах го. "Сваляй си задника долу," каза ми той и ми обърна гръб. Току-що бях изпил първата си чаша кафе, когато входната врата се отвори. Джеси никога не чукаше и не очаквах и да го направи. Чух гласа му, докато водеше тримата старейшини към заседателната зала, а Рийвс отвори вратата на Марта, когато тя влезе с мъфини, сладкиши и кафе. "Благодаря, Марта, ти си най-добрата," казах ѝ аз. "Разбира се, скъпи," каза тя с намигване и напусна стаята, а аз се изправих, за да приветствам нашите гости. "Добро утро, старейшини, и добре дошли," казах аз, докато се ръкувахме и те заеха местата си. "Има няколко интересни развития," каза старейшина Джеймс, докато посягаше към чаша, и всички си помогнаха от подноса на масата. "Относно моя дракон?" попитах го. "Да, не сме виждали сив дракон от почти четиристотин години," възкликна старейшина Гарет. "Мамка му, ти си стар," казах аз на Баз. "Тогава ще е сър Баз за теб," каза той и се засмя в главата ми. "Така че приемам, че сивият дракон е изключително рядък," казах аз, подканвайки ги да започнат да говорят. "Единственото споменаване на Базоит е записано в края на шестнадесетото столетие, той е бил свързан със Сир от семейство Грей," каза старейшина Питър. "А сега и с мен... означава ли това нещо?" попитах ги. "Това означава, че твоят дракон е един от най-старите в историята и следователно вероятно един от най-силните, които сме срещали от доста време. Той ще може да ти разкаже за способностите си, докато се приспособявате един към друг," каза старейшина Гарет. "И защо това е проблем?" попитах аз. Не знам защо казах това, но просто ми хрумна. "Това ще те направи мишена, както и твоето семейство, защото си толкова млад с толкова силен звяр, ще те завиждат и ще се опитат да те унищожат, преди да станеш по-силен. Помни, че нашите дракони растат с нас, стават по-силни, когато се обединим с тях, и отнема месеци, понякога години, за да осъзнаете пълния си потенциал," каза старейшина Джеймс. "Трябва да попиташ Базоит дали може да се камуфлира," предложи старейшина Питър. "Можеш ли, Баз?" попитах го. "Може би," каза той и ме зяпна. "Да или не, звяр. Това е за наша собствена защита," казах му аз. "Да, мога, ти не си забавен," каза ми той и аз въздъхнах. "Той казва, че може," казах им аз. "Вече изглежда имаш силна връзка с него, можем ли да поговорим с него?" попита старейшина Гарет. Усетих как Баз се оживява при споменаването на това и мислите му отразяваха, че много иска да излезе напред. Усетих го, докато се преместваше в по-удобна позиция и размаха крилете си веднъж, преди да ги прибере. "Говори, старейшина," каза Баз през мен, докато очите ми се промениха от зелени в неговите жълти. "Ти си доста великолепен, Базоит. Какво помниш?" попита го старейшина Джеймс. "Моите спомени са само за мен и моя получовек, трябва да знаеш мястото си, старейшина," каза Баз, докато го гледаше в очите, а аз психически си ударих плесница. "Простете намесата, но трябва да помните, че сте просто звяр," каза му старейшина Питър раздразнено. "Пфф, може и да си старейшина, но не можеш да се мериш с мен," каза Баз и очите им се разшириха. Усетих как Баз се натиска напред, поемайки контрола напълно, докато се изтласкваше от мен и усетих разкъсващо усещане, докато душата му се откъсваше от моята. Очите ми се върнаха в зелено и Баз стоеше гордо до мен, ноктите на крилете му стържеха по тавана. Челюстта ми увисна, докато го гледах в пълната му слава и можех да усетя внезапния страх, излъчващ се от старейшините. "Аз съм драконът," каза Баз, докато ги гледаше яростно, "знайте мястото си, получовешки старейшини." "Баз," казах му аз и той обърна глава, за да ме погледне. "Добре, но сега знаят да не ме притискат," каза той и го усетих да се слее с мен, след като измърмори малко в тяхна посока. Когато беше напуснал тялото ми, се бях почувствал някак празен и това чувство за цялост и завършеност се върна веднага щом Баз се присъедини към мен отново. "Какво, по дяволите, беше това?" попита Джеси, докато ме гледаше с широко отворени очи. "Как го направи?" попита ме старейшина Питър. "Не знам, просто усетих как Баз се движи," казах честно. "Не трябва да можеш да правиш това поне още две години и то не без обучение," каза старейшина Гарет. "Баз е доста впечатляващ," казах аз и го видях да превърта очи. Исках да се засмея, защото изглеждаше смешно, но запазих уважителното си поведение. "Трябва да камуфлираш звяра си всеки път, когато напускаш безопасността на дома си, и колкото по-малко хора знаят за истинския ти дракон, толкова по-добре ще бъде за твоето семейство. Не искаме да проявим неуважение към дракона ти, тъй като виждам, че е доста свиреп и своенравен, но ако искаш да оцелееш, докато достигнеш пълния си потенциал, тогава това трябва да се направи," каза старейшина Питър. "Ще говоря с Баз," казах аз, докато всички кимаха. "Ако имате нужда от допълнителна помощ, не се колебайте да се свържете с нас. Тази среща никога не се е състояла и според нас този сив дракон не се различава от виолетов дракон, това е официалното съобщение, което ще бъде изпратено. Никое друго леговище никога не е имало сив дракон, така че никой няма да знае разликата или да постави под въпрос това, което казваме, ние служим на леговището Грей и го правим от няколкостотин години, пазете тайните си," каза старейшина Джеймс. "Така че основно ми казвате да обуздая звяра си и да се преструвам, че не съм толкова силен, колкото съм в действителност," казах аз. "Точно така, избирайте битките си разумно, времето Базоит да бъде разкрит ще дойде и тогава ще имате елемента на изненадата на своя страна," каза старейшина Питър. Те се изправиха и отново се ръкувахме, докато Джеси ги изведе до входната врата. Останаха седнал на масата и обмислях всичко, което току-що ни бяха казали. Чудех се дали Баз ще започне да си спомня сега, след като беше напълно събуден. "Наистина ли трябваше да правиш това?" попитах Баз. "Хората трябва да знаят мястото си и наистина не обичам да ме подценяват," отговори той. "Мисля, че един от тях може да се е напишкал малко," казах аз и той се засмя на глас и се претърколи по гръб. "Харесваш ми, получовек," каза той след известно време и аз се усмихнах. "Добре, Баз, изглежда, че сме заседнали един с друг," казах аз и той се изправи отново. "О, Лукас, ще си изкараме толкова много забавно заедно," каза той. "Не съм сигурен дали това е хубаво нещо или не," казах аз, докато той размахваше крилете си отново. "Ние сме създадени да доминираме, Лукас, скоро ще ти покажа как контролираме другите," каза ми той. "Как, по дяволите, е възможно това?" попитах го и той ми се усмихна. "Лесно, защото сме по-силни от Сир Виолетови дракони," каза той.