Имахме няколко неплатени сметки, които трябваше да съберем. Мразех, когато хората плащаха със закъснение, защото това означаваше, че трябваше да ги видя лично и да си събера парите с всички възможни средства, което обикновено включваше само заплахи, но понякога трябваше да прибегнем и до физическа саморазправа. Дарвел Монтгомъри, известен дилър на наркотици, ми дължеше петдесет хиляди долара. Беше взел заема като начален капитал за нощния си клуб и беше изплатил почти всичко, с изключение на последните петдесет хиляди. Последният път, когато хората ми бяха там, той само измисляше оправдания и времето му изтече тази вечер. Все още имах някакъв потиснат гняв и реших да го видя лично тази вечер. По един или друг начин щях да си взема тези петдесет хиляди. Проверих останалите си имейли и работих няколко часа, преглеждайки документация и финанси. В осем часа вечерта напуснахме къщата, взехме един от джиповете и се отправихме към нощния клуб на Дарвел. Вече бях получил информация, че е горе в VIP секцията, целува се и пие. Джакс паркира джипа и слязохме. "Добър вечер, г-н Грей", поздрави ме човекът на входа. Той работеше за нас и шпионираше Дарвел. Усмихнах се, докато влизахме. Може и да не работи там след тази вечер. Проправихме си път през клуба и се изкачихме по стълбите. Друг мъж ни погледна, докато се приближавахме към VIP секцията и застана пред нас. Рев го хвана, аз отворих завесата и отидох до дивана, където Дарвел се смееше и ближеше сол от корема на жена. "Махай се", казах на жената, а главата на Дарвел рязко се вдигна. "Какво, по дяволите...", започна да казва той, когато юмрукът ми се свърза с челюстта му. Жената избяга от стаята с широко отворени очи, а аз изритах Дарвел от дивана, докато той се наведе напред, държейки челюстта си. "Ще станеш, ще отидеш в офиса си и ще вземеш моите петдесет хиляди от сейфа си", казах му, докато седях на дивана и го наблюдавах. "Ти, копеле такова!", изкрещя ми той. "Сделката си е сделка, Дарвел", казах му и го дръпнах за яката. "Ще съжаляваш за това, хлапе", каза ми той, докато го избутвах от VIP стаята. Последвах го до офиса му с Джакс, докато Престън и Рев ни пазеха гърба. Джакс се облегна на масата му и го огледа с усмивка. Дарвел мърмореше под носа си, докато отваряше сейфа си и започваше да брои пари. "Като пример за другите, мисля, че трябва да вземем всичко", каза Джакс, а Дарвел го изгледа злобно. "Той дължи петдесет и още десет за това, че ме накара да дойда в неговия мръсен нощен клуб", казах, докато Джакс се придвижи напред и го избута от пътя си. "Един от тези дни, Лукас, ще си намериш майстора", каза Дарвел, докато Джакс взе парите и ги постави в голям плик. "Но няма да си ти", казах му и отворих вратата на офиса. "Приятна вечер, Дарвел", каза Джакс и ме последва навън. Върнахме се долу и Престън взе две бутилки скоч зад бара, докато хората на Дарвел ни наблюдаваха. Рев вървеше последен и очите му не пропускаха нищо. Беше висок колкото мен и здрав като вол, беше силен като такъв и очите му изглеждаха малко луди. Той плашеше хората и го знаеше, а фактът, че почти никога не говореше, само го правеше да изглежда повече като лунатик в техните очи. "Джош, ти приключи тук", казах на човека, който работеше на входната врата. "Благодаря на Бога", каза той и ни последва надолу по стълбите, оставяйки вратата без охрана, докато хората започнаха да се блъскат вътре. Тъкмо щяхме да напуснем паркинга, когато телефонът ми звънна и видях, че е Крис. Тя знаеше, че сме заети със събирането на дългове, което означаваше, че това е спешен случай. "Крис", казах аз, докато отговарях на телефона и слушах музиката на заден план. "Нуждая се от помощта ти", каза ми тя. "Къде си, по дяволите?", изкрещях й. "Аз съм на училищното парти с Рори...", започна да казва тя. "Какво, по дяволите, Крис! Как можеш да си толкова глупава?", изкрещях още, докато Рев просто ме наблюдаваше. Джакс вече беше започнал да шофира към долната част на Аврора, където се провеждаше училищното парти, след като чу какво беше казала Крис. "Просто ме изслушай!", изкрещя тя в отговор, "Райли е тук и е пияна и не мога да намеря Джей Ди. Чух някакъв мъж да прави забележки за това, че ще я заведе горе." "По дяволите", казах аз, "не се отделяй от нея, след десет минути съм там." Приключих разговора с Крис и ударих с юмрук по таблото, докато Джакс ме гледаше предпазливо. Юмруците на Рев се свиваха и отпускаха на задната седалка и дори Престън се изправи. Джакс беше напрегнат, защото Крис се беше измъкнала от къщата и сега изглеждаше, че Райли е привлякла нежелано внимание. "Какво искаш да направим?", попита ме Джакс. "Вие двамата изведете Крис от там, аз ще взема Райли, Рев, ти ми пази гърба", казах им и те кимнаха. Джакс спря пред къщата и видях входната врата, докато слизам от колата. Последваха ме по стъпалата и аз отворих вратата. Музика, пот и алкохол нахлуха в сетивата ми, докато влизахме в слабо осветената всекидневна. Това беше къщата на Джош Хартли, той не беше част от нито една група, а по-скоро като посредник между всички социални кръгове и партитата му бяха отворени за всички. Не беше лош човек, въпреки че партитата му бяха известни с пиенето и момичетата, които губеха дрехите си. Видях Крис веднага, когато стоеше с гръб до стената и проследих погледа й, докато наблюдаваше танцуващата Райли. Рори стоеше до нея и очите му се разшириха, когато ме видя, но Престън постави ръце около раменете му, преди да успее да избяга. Един мъж стоеше зад нея, а друг пред нея и двамата я бяха хванали. Очите й бяха замъглени и видях, че е много пияна. Нямаше представа какво прави. Видях Джакс, когато стигна до Крис и тя изглеждаше облекчена, когато ме видя. Тръгнах право към Райли и няколко глави се обърнаха, когато деца от нашето училище ни разпознаха. Един мъж отстъпи назад и вдигна ръце веднага щом ме видя, но другият още не ни беше забелязал. "Махни ръцете си от нея", казах близо до ухото му и той обърна глава към мен. "По дяволите", каза той и ръцете му паднаха отстрани. Наведох се леко, докато вдигах Райли на рамото си и тялото й беше отпуснато, докато се връщах към входната врата. Веднага щом излязохме навън, тя осъзна, че я носят и започна да ми крещи. "Свали ме, глупако!", каза тя, а думите й бяха неясни. Игнорирах я, докато ме удряше по гърба с юмруци и видях, че Крис вече е в колата с Джакс. Райли млъкна, докато Рев отвори задната врата за мен и аз спуснах Райли и видях, че е припаднала. Влязох с нея и я държах в скута си, докато Рев седна от другата страна на Крис, а Престън зае мястото на предната пътническа седалка. Джакс потегли, без да каже нищо, и ние седяхме тихо, докато Крис ме гледаше извинително. Нямам представа какво беше казал Престън на Рори, но той изглеждаше блед и ужасен. Щях да се занимавам с него по-късно. "Рев, заведи я в стаята ми", казах, докато той вземаше безсъзнателното тяло на Райли от мен, "Крис." "Лукас, просто я изслушай първо", каза Джакс, докато слагаше ръка на рамото ми. "Съжалявам", каза Крис, докато наведе глава. "Какво, по дяволите, си мислеше?", попитах я спокойно, докато Рев се върна и ми кимна. "Щях да се върна вкъщи, преди да се върнете", каза тя и седна на дивана. "Крис, ти беше в долния квартал, знаеш колко е опасно за теб там и къде, по дяволите, е Джей?", попитах я. "Изкатерих се през прозореца си и се срещнах с Рори надолу по улицата", каза тя с тих глас. "Поне е направила правилното нещо, като ти се е обадила", каза Престън, докато ни наблюдаваше. "И така, разкажи ми как Райли се е напила до козирката", казах й. "Тя беше добре, говорихме си малко и след това тя и Шарън отидоха в кухнята да вземат вода и петнадесет минути по-късно тя танцуваше и се смееше и беше пияна", каза Крис. "Напоена", каза Рев и удари с юмрук в отворената си ръка. "Вероятно", промърморих. "Знам, че си ядосан, Лукас, но не можеш да продължаваш да се отнасяш с мен като с малко момиче", каза Крис, докато ставаше. "Ядосан съм, нямаш представа колко съм ядосан, не можеш да ходиш в долната част, знаеш това!", казах й ядосано. "И съжалявам, че го направих, но ти никога не ми позволяваш да правя нищо!", каза тя силно. "Защото се опитвам да те предпазя!", казах също силно. "Беше дълъг ден, може би трябва да поговорим за това утре сутринта, когато всички са по-спокойни", каза Джакс, докато гледаше от Крис към мен. "Добре", казах и станах. "А Райли?", попита ме Крис. "Какво за нея? Тя е припаднала и утре ще се чувства зле, но това е грижа за утре", казах и се запътих към стълбите. "И така, ще я държиш в стаята си? Не мислиш ли, че ще се изплаши, когато се събуди до теб?", попита ме Крис. "Някой трябва да се увери, че няма да се задави със собственото си повръщано", казах и Престън се засмя. "Сигурен ли си, че това е единствената причина, поради която е в стаята ти?", попита Джакс и аз спрях на стълбите. "Искаш ли да ти покажа как ще изглежда Рори, когато го намеря?", попитах го и той спря да се смее. "Не", каза той и седна. "Лукас! Остави Рори на мира, аз се измъкнах сама", каза Крис. "Предупредих го и теб", казах й. "С този темп ще свърша като стара мома!", каза тя ядосано. "Можеш да започнеш да излизаш, когато станеш на тридесет!", казах също ядосано. "Райли е само с година по-голяма от мен, но е добре тя да е в леглото ти, но не и аз просто да отида на парти?", попита ме тя. "Райли не е моя сестра", казах и Рев поклати глава, докато ме гледаше. Качих се в стаята си и затворих вратата след себе си. Райли лежеше под завивките на една страна и Рев беше поставил кофата за боклук до нея на пода. Усмихнах се и поклатих глава, докато се запътих към гардероба и взех анцуг и тениска. Взех душ, облякох анцуга и се отправих към другата страна на леглото. Издърпах тениската над главата на Райли и свалих роклята без презрамки по тялото й и я покрих отново с юргана. Качих се до нея и тя се обърна към мен с отворени очи.