Аз и Джаспър прекарахме остатъка от деня в кабинета ми, а Марта ни донесе обяд. Докато ядяхме, Хана и Рев се присъединиха към нас и знаех, че Хана знае с какво сме заети. Погледнах Рев, но той поклати глава и се усмихна. – О, моля те, братко, Рев не трябваше да ми казва нищо, знаеш, че знам тези неща – каза тя, докато я гледах. – Не искам да се замесваш – казах й. – И така, кажи ми, умнико, как ще