"Ще замина за Луисвил с Кимбърли по-късно," каза Брендън, седнал на дивана в офиса ми. "Това беше бързо," отвърнах, а той се усмихна. "Тя е драконова кръв, така че това помага, и тя чувства какво чувствам аз, на осемнайсет е и баща ѝ е воин," каза той. "Наистина се радвам за теб," казах, докато той се облегна назад и ме гледаше напрегнато. "Какво става между теб и твоята половинка?" попита ме той.