Стоях до шкафчето си и си разменях книгите, когато я видях да върви към мен. Тя не ме погледна и отвори своето шкафче. Беше на около пет шкафчета от мен и коридорите бяха доста тихи, въпреки че не бяхме напълно сами. Мина седмица и я бях виждал няколко пъти, но нямах възможност да говоря с нея отново, след като ми показа среден пръст. "И така, ще ми кажеш ли името си?" попитах я. "Защо?" попита тя, като ме погледна. "Питам учтиво, нали?" "Ти не можеш да бъдеш мил, дори животът ти да зависи от това," каза тя. "Ох, обичаш ли да нараняваш чувствата ми?" попитах я. "Защо изобщо говориш с мен, имам си приятел и не точно се движим в едни и същи социални кръгове," каза тя. "Твоят приятел е идиот," казах ѝ. "И защо така?" "Ако ти беше моя приятелка, не бих дал възможност на някого да говори с теб, както правя аз сега," казах ѝ. "Флиртуваш ли с мен?" попита тя и изведнъж се засмя. "Защо звучиш толкова изненадана?" попитах я. "Защото ти си Лукас Грей и репутацията ти е добре известна," каза тя и затръшна шкафчето си. "Тогава поне ми кажи името си," казах аз, като поставих двете си ръце до раменете ѝ, притискайки я. "Трябва да си тръгваш, преди JD и Карсън да започнат да ме търсят," каза тя. Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго и усетих, че съм привлечен от очите ѝ. Не можех да отместя поглед, дори и да исках. Видях юмрука му твърде късно, защото бях толкова омагьосан от момичето пред мен, че не осъзнавах, че JD и Карсън бяха дошли право при нас. Юмрукът на JD се свърза с челюстта ми, докато Карсън се хвърли върху мен и се простряхме на пода. Инстинктивно я бях хванал и се претърколих, така че тя да се приземи върху мен. Отблъснах я от себе си, докато кракът на Карсън се свърза с ребрата ми. Хванах крака му и го дръпнах надолу, докато усуквах краката си около неговите и го яхнах. Усетих как ребрата му се счупват, докато го удрях многократно на едно и също място и JD се хвърли върху мен, отблъсквайки ме от Карсън. Плъзнахме се по плочките, докато продължавах да го удрям, където ръцете ми се приземяваха. Бях толкова увлечен в битката, че не забелязах тълпата около нас. Рев дойде отстрани и събори Карсън на пода, докато той отново се хвърляше към мен и усетих миризма на кръв. "Лукас!" извика Джакс, докато ме дръпна от JD. Престън беше отгоре на Рев, с ръка на рамото му, докато му говореше тихо. Рев нанесе още един удар на Карсън и след това се изправи. "Върнете се в караваните си, отрепки," извика ми Карсън. "Дръжте ръцете си далеч от това, което е мое," каза JD със злобен поглед. "Да тръгваме," каза ми Джакс. Видях я да стои на няколко крачки, тя ме гледаше със загриженост и тогава сякаш осъзна какво прави и побърза към JD. Той я хвана за ръката и започна грубо да я дърпа, но Рев ме спря, когато пристъпих напред. "Не," каза ми той и аз го погледнах объркано. "Хайде," каза Престън, докато ме побутна в друга посока. "Какво, по дяволите, беше това?" попита ме Джакс, докато вървяхме към площада отвън. "Не съм сигурен, говорехме си, когато JD дойде отстрани," казах аз, докато избърсвах кръвта от носа си. "Защо изобщо говореше с приятелката на JD?" попита ме Престън. Имахме неписано правило да не се смесваме с тях и стояхме настрана от тяхната тълпа, не защото се страхувахме, а защото бяха под нас. "Не знам," казах и поклатих глава. "Как са ребрата ти? Той нанесе няколко добри ритника," каза Джакс. "Ще съм добре до утре, как се казва тя?" попитах. "Райли Кристиансън," каза Рев. "А, да, сега си спомням," казах аз. Изглеждаше различно от преди година. Мътно си спомнях, че сме били на едни и същи партита, когато Карсън и аз бяхме приятели. "Стой далеч от нея, тя се мотае с тълпата от Долна Аврора," каза Престън. "Значи тя е драконова кръв?" попитах го. "Да, всички са, Карсън премахва хората," каза той. "Откъде знаеш всичко това?" попита го Джакс. "Може би съм виждал едно от неговите момичета тайно," каза Престън и аз се засмях. "Защо?" попитах го. Той беше хубав мъж, нямаше нужда да се промъква, за да си намери момиче. "Наречи го разузнавателна мисия от всякакъв вид," каза той и Рев поклати глава. "Задник," каза той и Престън се засмя. "Да се махаме оттук," каза Джакс, докато вървяхме към паркинга. Звънецът щеше да звънне след по-малко от пет минути и имах да разчиствам сметки с едно момче, което се чувстваше твърде удобно със сестра ми. Джакс и аз изчакахме до колата ми, докато видяхме Рори Флетчър да излиза от училищната сграда. Последвахме го през паркинга и той не осъзнаваше опасността, която дебнеше зад него. Хората ни наблюдаваха, докато аз бутнах Рори до колата му. "Стой по дяволите далеч от Кристина," казах му заплашително. "Аз дори не съм говорил с нея," каза той с прекъсващ глас. "Ако те видя дори да дишаш до нея, ще ядеш през сламка до края на живота си," казах му. Той само кимна, докато устата му се отваряше и затваряше, но не излизаха думи. Джакс го изгледа за всеки случай, докато аз го пуснах и се върнахме към колата ми. Всички ни зяпаха, докато се отдалечавахме и аз запазих неутрално изражение, докато не напуснахме паркинга. "Мисля, че се напишка малко," каза Джакс и аз се засмях. "Добре," казах му. Престън и Рев вече бяха отишли у дома и се радвах. Нямах нужда Рев да бие това хлапе и да потвърждава слуховете за нас. Крис стоеше на горното стъпало пред вратата и ни гледаше лошо, докато паркирах колата. Баз мърмореше нещо в главата ми, но аз го игнорирах. Тя изглеждаше ядосана и знаех, че по някакъв начин е чула за инцидента на паркинга. "Здравей, Крис, хубав ден," каза Джакс с усмивка. "Вярно ли е?" попита ме тя. "Какво е вярно?" попитах я, играейки на невинност. "Заплаши ли да убиеш Рори?" попита ме тя. "Не," казах ѝ. "Лукас, кълна се!" извика ми тя. "Казах, че ще яде през сламка, никога не съм казвал, че ще го убия," казах и ѝ се усмихнах. "По дяволите, Лукас, той щеше да ме покани на среща," каза тя. "Какво?" попитах я гневно. "Защо просто не можеш да бъдеш готин?" попита ме тя. "Ти не отиваш на парти," казах ѝ. "Да, отивам," каза тя. "Добре, тогава можеш да отидеш с Джакс," казах ѝ. "Ти си задник!" каза тя силно и се затръшна в къщата. "Пич, знаеш, че няма да ме видят мъртъв на тези партита," каза ми Джакс. "И тя няма да бъде видяна мъртва да излиза с теб," казах и се усмихнах, "Аз печеля." "Караш го да звучи така, сякаш имам проказа," каза той раздразнено. "Тя те познава цял живот, обича те като брат," казах му. Знаех, че той се чувства различно, но аз все още не бях приел да мисля за сестра си като за приятелка на най-добрия ми приятел. Влязохме в хола, докато Престън седеше на дивана и разказваше на Крис в детайли за битката между мен и Карсън и JD. Крис само поклати глава, докато слушаше цялата история и видях Джакс да я гледа напрегнато. "Спри да зяпаш, Джакс," казах силно и той бързо отмести поглед, докато Крис се изчерви, когато го хвана. "Значи можеш да се биеш с приятеля на Райли за нея, въпреки че всички са от Долния квартал, но аз не мога да отида на парти с едно момче?" попита ме Крис. "Той е човек, Крис, какъв би бил смисълът?" попитах я. "Нормалност!" каза тя, докато Хана седеше на облегалката на дивана зад Рев и си играеше с косата му. "Ние не сме нормални и помисли колко ще бъде разбито сърцето на твоята свързана половинка, когато един ден осъзнае, че си излизала с хора!" казах ѝ. "Значи драконовата кръв е по-добра? Като Теса?" хвърли ми тя в лицето. "Трябваше да стигнеш до там," казах ѝ. "Абсолютно," каза тя свирепо. "Ти си по-добра, Крис, Теса беше просто удобна и грешка, такава, която не искам да правиш и ти," казах ѝ и тя въздъхна. "Пуканки някой?" попита Престън и Джакс хвърли възглавница по главата му. "Ти си идиот, Престън," каза Крис и той ѝ се усмихна. "Просто искам най-доброто за теб, Крис," казах ѝ, докато се приближавах до нея и я прегърнах. "Знам," въздъхна тя и ме прегърна в отговор. "Не се забърквайте в неприятности, ще се върнем късно тази вечер," казах ѝ и на Хана. Джей и Томас щяха да се навъртат около къщата, докато не се върнем у дома. "Къде отивате?" попита ме Крис. "Най-вероятно в "Дрейк"," казах и тя кимна. "Дрейк" беше клуб за драконова кръв, който притежавахме. Все още бяхме непълнолетни, така че винаги влизахме през задната врата и пиехме в мазето, където също имахме нелегални битки. Битките носеха големи пари, а на горния етаж беше ексклузивният клуб, който беше легитимен бизнес. Участвахме в битките най-вече през уикендите и се срещахме с някои от нашите роднини от нашето леговище. Провеждах специални срещи там и също така там водехме хора, на които искахме да дадем урок или хора, които се опитваха да ни прецакат финансово. Тази вечер не беше изключение, беше време да им покажем кой е Сирът.