– Здравей – отговорих аз на телефона сънено, все още полузаспал. – Райдър, имам нужда от помощта ти – каза той и аз се изправих рязко в леглото. – Какво има, Уентуърт? – попитах го. – Колко бързо можеш да бъдеш в Чикаго? – попита ме той и аз погледнах часовника си. – Мога да бъда там към осем и половина – казах му. – Ще те чакам – каза той и затвори. Беше малко след шест сутринта, така че станах и