Със смръщена физиономия, Джаред ме гледаше право в очите със своите обсидианови, дълбоко поставени очи. Той обмисляше дали съм искрена. Аз не се притеснявах. Седях тихо, докато той се опитваше да ме прецени. След известно време, той най-накрая проговори. "Добре." "Благодаря Ви, д-р Крест." Винаги е удоволствие да се работи с умни хора. Само им хвърляш един поглед и те вече са схванали идеята. След