Тя се усмихна и отстъпи. "Добре тогава. Можеш да ядеш, когато огладнееш по-късно. Господин Аштън е поръчал люлка в двора и е засадил много цветя. Искаш ли да погледнеш?" Знаех, че иска да се отпусна и да се почувствам по-добре. Затова стиснах ръката ѝ и се усмихнах. "Добре съм, госпожо Ериксен. Ще се върна в спалнята си да си почина. И вие трябва да си починете." След като влязох в спалнята си, из