— Госпожо Ларсън, изненадан съм колко бързо си сменихте личността. — Хвърлих ѝ бегъл поглед, взех чантата си и се приготвих да тръгна към дома на Фулър. Тъй като Аштън не желаеше да отиде, моя работа беше да отида вместо него. Щом стигнах вратата, Ребека пристъпи напред, за да ми препречи пътя. Виждайки, че Аштън отсъства, тя най-накрая можеше да си поеме дъх, спирайки да се преструва на безобидно зайче. Тя ме попита рязко: — Кога ще подпишеш документите за развод? Бях зашеметена за секунда. Въпреки това се засмях, докато я гледах. — Играеш ли ролята на разбивачка на семейства, като ме принуждаваш да се разведа с него? — Ти си разбивачката на семейства! — Изглежда, че да я нарека така ѝ е засегнало нервите, защото лицето ѝ помръкна, докато изръмжа: — Ако не беше ти, аз щях да съм господарката на тази къща досега. Тъй като Джордж е мъртъв, няма кой да те защити, никой, който да гарантира, че ще можеш да продължиш да живееш тук. Ако бях на твое място, щях да подпиша документите за развод, да взема парите, които Аштън е предложил, и да се махна колкото се може по-далеч оттук. — Е, жалко, че не си аз, госпожо Ларсън! — отвърнах студено, игнорирайки упреците ѝ и заобикаляйки я, за да сляза долу. Освен Аштън, никой на света не можеше да каже нещо, което да ме нарани. Като човек, който винаги се е къпал в светлината на прожекторите, Ребека се почувства неудовлетворена, че я игнорирам. Тя внезапно хвана здраво ръката ми. — Колко безсрамна можеш да бъдеш, Скарлет? Аш дори не те харесва, така че каква е ползата да се вкопчваш в него? Поглеждайки я назад, имах желание да се засмея, но следващите ми думи бяха изречени спокойно. — Тъй като си наясно със отношението му към мен, от какво има защо да се притесняваш? — Ти... — Тя се изчерви ярко червено, неспособна да отговори. Наведох се по-близо до нея с лека усмивка на устните си и понижих гласа си до шепот. — Що се отнася до това защо се вкопчвам в него... — Спрях, като изравних тона си. — Той има някои луди умения. Така че ми кажи, каква е ползата от това? — Ти си толкова безсрамна! — Очите на Ребека се зачервиха от гняв. Без да мисли, тя вдигна ръцете си и възнамеряваше да ме бутне. Стълбите бяха зад мен, така че по инстинкт се завъртях настрани, за да избегна да бъда бутната от нея. Въпреки това никога не очаквах тя да загуби равновесие. Тя падна право по стълбите. — Аааа! — Нейният писък, раздиращ ушите, отекна в цялата всекидневна и аз стоях вкоренена на място известно време, неспособна да реагирам. За мое нещастие, бях отблъсната настрани точно когато усетих леден фронт да се насочва към мен. След това фигурата на Аштън се стрелна надолу по стълбите, докато отиде да провери Ребека, която вече лежеше в дъното на стълбите. Ребека се беше свила на топка на пода, държейки корема си с агонизиращ поглед на пепелявото си лице. Тя проговори със слаб глас: — Детето ми. Детето ми. Под тялото ѝ се събираше кръв, оцветявайки голяма площ от килима в червено. Всяко влакно в тялото ми замръзна. Тя е... бременна? С дете на Аштън? — Аш, детето. Детето... — Ребека дръпна ръкава на Аштън, докато повтаряше думите като счупена плоча. Капки пот покриха челото на Аштън, леденият му израз потъна в ужас. — Не се страхувай. Детето ще е добре. — Той утеши Ребека и я вдигна на ръце, преди да се запъти към вратата. След като направи няколко крачки напред, Аштън спря рязко. Горящите му очи бяха тъмни като бездна, а гневът в гласа му беше осезаем. — Обзалагам се, че си щастлива, Скарлет. Неговите прости думи бяха пълни с омраза и ярост. Бях лишена от реч; не знаех как да реагирам. — Няма ли да отидеш след тях, за да обясниш? — Дълбок глас дойде отзад, тласкайки ме към действие. Обърнах се и бях зашеметена да видя Джаред там изведнъж. Потискайки паниката, която се надигаше в сърцето ми, аз спокойно попитах: — Да обясня какво? Той повдигна вежди. — Не те ли е страх, че той ще си помисли, че ти си бутнала Ребека? Очите ми се спуснаха надолу, докато през тях проблесна намек за горчивина. — Няма значение дали съм я бутнала. Истината е, че Ребека е наранена и някой трябва да поеме вината за това. — Добре е, че знаеш! — Джаред слезе по стълбите, докато напускаше вилата с медицинския си комплект в ръка. Вероятно се отправяше към болницата, за да види Ребека.