"Тогава ела с мен у дома." "Аз..." Стълбището беше много просторно. Въпреки че говорехме много тихо, гласовете ни ехтяха навсякъде. Вдигнах глава и заявих твърдо: "Ще остана тук за през нощта и ще се върна утре!" Той кимна. "Добре, ще остана с теб тук тази вечер." Какво, по дяволите? Виждайки колко е решен, той вероятно щеше да остане тук, ако откажех да се върна. Без избор, излязох от стълбището