Сълзи се стичаха по бузите ми, а приглушените ми ридания постепенно се превърнаха в пронизителни вопли на мъка. В този момент изобщо не ме интересуваше как се чувства Аштън. Най-накрая спря, смекчавайки тона си, за да ме успокои. Но колкото повече ме утешаваше, толкова по-силно плачех. В крайна сметка спря да говори и просто ме прегърна, тъй като нито нежните увещания, нито суровите заплахи подейс