Ребека беше зашеметена, когато чу думите ми. Очите ѝ леко потъмняха и тя погледна Аштън, дръпвайки го за ръкава, преди да му каже меко: "Аш, снощи прекалих. Виждам, че съм нарушила спокойствието и на теб, и на Скарлет. Можеш ли да я помолиш да остане да закуси с нас? Просто го приеми като извинение от моя страна, моля те?" Аз... Ха-ха! Наистина, някои хора не трябва да работят, за да спечелят и трошица обич. Всичко, което трябва да направят, е да примижат с мигли и да се държат уязвимо и ще се измъкнат дори и с убийство. Аштън първоначално не ми обърна внимание, но когато Ребека заговори, той ме погледна и заяви: "Хайде да ядем заедно." Тонът му беше студен и заповеден. Болеше ли ме? Вече бях вцепенена от болката. Усмихнах се и кимнах. "Благодаря." Никога не можех да понеса да откажа на Аштън. Защото той беше човек, в когото се влюбих от пръв поглед и преодоляването му ще бъде несъмнено трудно. Предполагам, че това беше късметлийският ми ден, тъй като това беше първият път, в който опитах храна, приготвена от Аштън. Пържените яйца и бекон не бяха нищо особено, но все пак ми оставиха дълбоко впечатление. Винаги съм смятала, че мъж като Аштън Фулър е над всички останали. Мислех, че никога няма да се унижи дотам, че да готви със собствените си ръце. "Скарлет, опитай пържените яйца, които Аш е направил. Те са отлични. Когато бяхме заедно, той винаги ги правеше за мен", настоя Ребека, докато поставяше едно яйце в чинията ми. След това, със захаросана усмивка на лицето си, тя даде едно и на Аштън. "Аш, обеща да ме придружиш да видя цветята днес. Не можеш да нарушиш обещанието си, нали?" "Мм!", отговори Аштън, докато ядеше закуската си, движенията му бяха изискани като на принц. Той никога не говореше излишно, но когато ставаше въпрос за Ребека, винаги се уверяваше, че отговаря на всичките ѝ въпроси и молби. Джаред изглеждаше свикнал с това, тъй като ядеше закуската си по изискан начин. Той тихо наблюдаваше нашите взаимодействия, сякаш беше външен човек. Сведох поглед, докато веждите ми се сбърчиха в гримаса. Днес е погребението на дядо! Ако Аштън тръгне с Ребека, какво ще стане с плана ни да отидем в дома на семейство Фулърс... Никой не можа да се наслади напълно на закуската си днес. След като хапна няколко хапки, Аштън се качи горе да се преоблече. Оставих приборите си и тръгнах след него. В спалнята. Аштън знаеше, че съм влязла след него, затова попита с безразличен глас: "Имаш ли нужда от нещо?" След това небрежно свали дрехите си, показвайки своята здрава фигура. Инстинктивно се обърнах, за да го застана с гръб. "Днес е погребението на дядо!" Чух шумолене зад себе си, както и звука от затварянето на ципа. Скоро последва монотонният му глас. "Можеш да отидеш сама." Гримасата на лицето ми се задълбочи. "Той е твой дядо, Аштън." Аштън беше най-големият внук на Фулърс. Ако отсъстваше от погребението, какво щяха да си помислят останалите от семейството му? "Вече казах на Джоузеф Кембъл да се погрижи за погребението. Можеш да се свържеш с него за подробностите." Говореше без емоции, сякаш обясняваше въпрос, който нямаше нищо общо с него. Когато тръгна към кабинета си, в мен се надигна пронизваща тъга. Побързах да повиша глас. "Аштън, всички ли са без значение за теб, освен Ребека? Семейството ти нищо ли не означава за теб?" Той спря крачката си, преди да се обърне да ме погледне със присвити очи. Излъчвайки хладен тон, той ми каза: "Не си в позиция да ми четеш лекции за семейните ми дела." След кратка пауза той изви устни и изплю презрително: "Не си достойна!" Думите му ме удариха като кофа със студена вода, смразявайки ме до кости. Докато слушах постепенно отдалечаващите се стъпки, от устните ми се изтръгна безрадостен смях. Не съм достойна! Ха! Бяха минали две дълги години. И все пак усилията ми да го накарам да се стопли към мен бяха напразни. "Мислех, че си дебелокожа, но никога не съм очаквала, че ще си пъхаш носа и в чуждите работи." Подигравателен глас достигна ушите ми. Обърнах се към гласа и видях Ребека, подпряна на рамката на вратата със скръстени ръце пред гърдите си. Нямаше я вече нейната сладка и невинна фасада. Вместо това, мразовито изражение беше заело място на лицето ѝ.