Шансовете бяха, че така или иначе щях да бъда уволнена, така че какво пък. "Истината е, че бяхте отвратително груб, господин Мърморко. Ако искате уважение, първо трябва да го дадете." "Извинете, млада дамо, имате ли представа коя съм аз?" "Марк*с." Колтън отново се опита да се намеси, но аз го изпреварих, стига вече. През последните три месеца играех на страхливец. Само защото животът ме беше застигнал с неочаквана неприятност, не означаваше, че трябваше да се предам и да се преструвам на мъртва, и щях да бъда проклета, ако играя на страхливец тук, както го правех в Аризона. "Слушайте, Драконово сърце, наистина не ми пука коя сте. Съдейки по външния ви вид, имате пари и може би затова смятате, че можете да се разминете с това да се отнасяте към хората по какъвто и да е начин, но парите ви не означават нищо за мен, така че защо не си вземете парите и надутото си отношение и да се махнете по дяв*лите." "Кат*." "Слоун*." Джаред и Колтън прекъснаха речта ми за напускане, преди да стигна до хубавата част. Внезапно се чу изблик на бурен смях, когато господин Мърморко се прегъна на две от смях. "Имаш договора, Лайън." Той протегна ръка към Колтън, докато едва не се задави от смях. Колтън погледна от него към мен и обратно, преди да поклати глава и да поеме ръката. Нямам представа какво, по дяволите, току-що се случи. "Обратно на работа, шоуто свърши, и това се отнася и за теб, Слоун." Обърнах се и избягах обратно в офиса. *** КОЛТ *** Изчаках, докато само Джаред и аз останахме в коридора, а Маркъс беше отишъл в шоурума с момчетата. "Тя изобщо не е такава, каквато изглежда, нали?" "Точно така!" "Какво, по дяволите, става, Джаред?" "Ще трябва да почакаш, за да разбереш." По дяволите, тя току-що ми осигури това, което може да бъде най-доходоносната ми сделка. Договор, който преследвам от година, и сделка, която ще разпространи моторите ми по целия свят. "Кажи ми нещо, Джаред, ще ми обърне ли мястото с главата надолу?" "Не... е, не по лош начин така или иначе." Погледнах го право в очите с поглед, който казваше да не се шегува с мен. "Какво ме очаква?" "Всичко, което ще кажа, е, че е хубаво да видя отново старата Кат, след това, което тези копелета ѝ причиниха..." Той спря рязко и се прекъсна. Усетих парене в стомаха си, докато юмруците ми се свиваха. "Какви копелета, за какво говориш?" "По дяволите, не е моя история да разказвам..." "Пълни глупости, някой я е наранил?" Защо, по дяволите, бях толкова ядосан при мисълта за това? Погледнах към вратата, през която току-що беше минала. Какво, по дяволите, ставаше тук? "Не мога да ти кажа, човече. От нея зависи на кого ще разкаже, но просто знай, че беше гадна сцена и тя се измъкна добре от нея, но... по дяволите, човече, беше гадно." Някак си се озовах да я следвам в офиса, без значение, че човекът, когото се опитвах да притисна през последната година, дори сега ме чакаше да проведа бизнес. Тип бизнес, който може да държи мен и момчетата заети в обозримо бъдеще, да не говорим за това да изкараме много пари и да популяризираме моторите ни по целия свят, заедно с много други предимства. Джаред намекна за нещо зловещо в миналото ѝ и глупаво или не, имах нуждата да я видя и да се уверя, че е добре. Тя беше отново зад компютъра, очите ѝ бяха залепени за екрана в концентрация или поне създаваше добро впечатление, че се концентрира. Отделих време да я огледам и видях, че косата ѝ е прибрана назад на стегнат кок с два молива, стърчащи от него. Грозното сиво сако изглеждаше като кутия на малката ѝ фигура, докато свиваше рамене. Когато тя вдигна поглед, бях заловен още веднъж от несравнимата красота на очите ѝ. Те бяха тъмно индигово сини, без нито едно петънце черно. Нещо повече, това, което ги караше да блестят, бяха белите части и нямаше петно, нямаше зачервяване, нищо. Просто чисти, ясни бели части, като на бебе. Можех да се изгубя в тях или може би не. Тя хвърли поглед към мен и отново надолу, свивайки раменете си още повече. "Какво имаш да кажеш, Слоун?" "Ъм..." Тя захапа устната си и наведе глава. "Съжалявам?" "Защо задаваш въпроси на всяко нещо?" "Не знаех, че го правя, господине... искам да кажа, Колтън." "Искаш ли да ми разкажеш какво се случи между теб и Грималди?" "Господинът беше малко неприятен..." "Кажи го както си е, старият мръсник е груб задник. Това, което искам да знам, е какво направи ти, което го накара да ми предложи сделка, за която се колебае от почти година." "Нищо, абсолютно нищо." Тя наистина можеше да се преструва на невинна добре. Ако не я бях чул да го напада тогава, щях да се закълна, че е плахо малко нещо, но зърнах огъня вътре в нея. "Не ти ли казах, че ако някой те притеснява, трябва да дойдеш да ме видиш?" "Ъ, е, той стигна твърде бързо, за да мога да направя каквото и да било." "Не позволявай това да се случи отново." Телефонът звънна и ме прекъсна. Точно навреме, защото ми свършваха глупостите, за които да се хвана като оправдание да остана. Защо, по дяволите, трябва да искам, беше отвъд мен. Момичето, въпреки че имаше невероятни очи, се обличаше и държеше като нечия баба. Тоест, когато не плюеше огън като адска котка. "Да, госпожо, той е точно тук... Катерина, госпожо... не, госпожо, това е първият ми ден... вчера." Чух писъка на майка ми от другия край на стаята. По дяволите. Отидох да взема телефона, преди тя да каже кой знае какво. "Аз ще го взема." Тя ми подаде телефона с намръщена физиономия. Майка ми имаше навика да оказва такова влияние върху нищо неподозиращи хора. "Мамо." "Тя е тази, Колтън, Чар беше права, нямам търпение да ѝ кажа, кога мога да се срещна с нея..." Тя продължи и продължи, без да ме оставя да кажа и дума. "Мамо, не, това няма да се случи сега. Защо се обаждаш?" "Годишният пикник за Деня на паметта. Трябва да напомниш на момчетата. Изпратих поканите, но не всички са отговорили още и ми трябват цифрите. Също така трябва да знам дали има някакви специални ястия, които трябва да приготвя. Знаеш, че Линда стана вегетарианка миналата година и просто трябва да съм в крак с нещата, за да се погрижа за всички. Сега ми разкажи за Катерина, толкова ли е сладка, колкото звучи?" "Няма да водим този разговор, мамо." "О, разбирам, тя е точно там. Няма значение, ще говорим по-късно и искам всички подробности. Ура, нова дъщеря, нямам търпение!" "Трябва да тръгвам, мамо, работя тук." "Добре, сине, ще говорим по-късно." Затворих, преди тя да започне отново. "Ако тази дама се обади тук, не разкривайте никаква информация, иначе ще знае цялата ви история за десет секунди, повярвайте ми." Мразех мимолетния поглед на тъга, който проблесна на лицето ѝ. "Трябва да се връщам." "Добре." Отдалечих се, чудейки се за намека за болка в очите ѝ. Имаше нещо там и исках да знам какво, по дяволите, е. Ако не получа някакви отговори много скоро, тогава просто ще пребия Джаред. *** КАТ *** Тя ще знае цялата ви история за десет секунди. Каква депресираща мисъл. Бях се почувствала малко замаяна тогава. Бях преминала от изправена пред предстоящо уволнение до осигуряване на доходоносен договор на шефа, нещо, което все още не разбирах напълно, но знаех, че е добре. Въпреки че си мислех, че мрънкащият старец е луд. Колтън влезе в стаята, изсмуквайки целия кислород, и аз изпратих тиха молитва на благодарност, че ще мога да се наслаждавам на блясъка му още един ден. След това дойде телефонното обаждане. Очевидно беше майка му и тя звучеше достатъчно мило, макар и малко любопитно, така че можех да видя истината в думите му. Тя говори с шеметна скорост и прескача от една тема на друга, преди да успееш да си поемеш дъх. Върнах се към работа за последните няколко часа, докато не дойде време за приключване. Джаред беше развълнуван, когато дойде да ме прибере. Едва чух или разбрах дума от това, което каза, тъй като бях твърде заета да се натъжавам, че Колтън не се вижда никъде. "Значи ще отидеш нали?" "А, къде да отида?" "На барбекюто на Лайън, не чу ли и дума от това, което казах?" "Не, не наистина." "Родителите на Колтън, всяка година правят барбекю за Деня на паметта, и ти трябва да дойдеш. Всички ще бъдат там, дори баща ти понякога се отбива, ако не работи." "Не знам, искам да кажа, никой не ме е поканил... плюс това е само след около пет дни и не съм донесла нищо подходящо за носене на нещо подобно." Погледнах долнопробното грозно сако и обувките на сестра Ратчед, които носех сега. "Хайде, Кат, ще бъде забавно и аз ще бъда там, така че нищо няма да се обърка." "Не знам, Джаред..." "Поне помисли за това, добре ли е." "Разбира се, ще помисля за това, но не обещавам." "Няма проблем, да тръгваме. Имам гореща среща за тази вечер." "Ти си такъв плейбой, Джаред, коя е тя този път?" "Ново пиле, знаеш, че мацките ме харесват, секси звяр." "Да, добре, каквото ти харесва, поне си улучил частта със звяра." "Каквото и да е, всезнайко." Той ме хвана в закачлива хватка за главата точно когато Колтън зави зад ъгъла. "До скоро, шефе." Джаред извика, докато минавахме покрай него. Не забеляза ли този поглед на лицето на Колтън? Говорете за това да стреляш ками с очите си. Чудно е, че не бях въглен. И защо, по дяволите, ме гледаше така, сякаш съм го предала. Надявам се, че лудият човек не е променил решението си за сделката. По дяволите.