"Събличай се, защото няма да ходиш никъде." "Как така, нали ти отиваш на работа, защо аз не мога?" "Защото не слушаш нищо и трябва да влизам и излизам от офиса цял ден, оставаш тук." "Не съм." Скръсти ръце и ме погледна с онова си надменно изражение, да бе, да. "Преди няколко дни беше в лапите на някакъв луд, или не беше?" "И какво, ти дойде и ме спаси." Сви рамене, сякаш не е било нищо. "Катарина