Мамка му, съвсем съм изперкал. Знам, че става, но не мога да направя нищо, за да го спра. "Ела." Заведох я към задната част на къщата. Старата ми стая ще свърши перфектна работа за това, което съм намислил. Членът ми щеше да се счупи, толкова беше твърд. Ако не внимава, ще се озове прегъната някъде между тук и стаята ми, обута с тези обувки "ела ме е*и". Мамка му, ще се изложа. "Спри." "Мамо, мамка му." Сериозно ли ме бъзикаш в момента. Няма начин. "И коя е тази прекрасна млада дама, която ти тормозиш, сине?" Сякаш не знаеше. Умът ми беше малко забавен, защото IQ-то ми беше около десет и половина в момента. Да, всичко е в члена, но аз се опитвам да навържа нещата. Тайните усмивки на мама, да, подмолно. Кат не беше дошла тук с Джаред, Джаред имаше мацка на мотора. Как тогава знаеше за барбекюто? Разбира се, мама, и имаше своята помощничка със себе си. "Здравей, Ча." Започнах да казвам нещо, но изражението на лицето й ме спря. Тя гледаше Кат с такъв поглед на... скръб. Почувствах как червата ми се свиват, докато несъзнателно придърпах Кат по-близо до себе си. "Какво?" Погледнах напред-назад между двете жени. "Елена, имаме работа, извинете ни, Колтън." Тя се опита да откъсне Кат от мен. "Няма как, какво видя?" Сега Кат беше под ръката ми, така че нямаше да ходи никъде, а изражението на лицето на Чар само ме правеше по-нервен. "Не съм сигурна, че е готова да говори с теб за това." Чар не откъсваше очи от Кат. "Моля те..." прошепна Кат и започна да трепери, когато най-накрая схвана какво става. Погледът в очите й, такъв страх и болка, мамка му, не. Джаред каза, че е било лошо. Моля те, да не е това, което си мисля, моля те. Не можех да понеса тази простотия, не и тя. Исках да я отведа някъде и да стигна до дъното на всичко, и да разбера кого, по дяволите, ще трябва да осакатя сега. Но първо трябваше да я успокоя. "Ангелче, успокой се, дишай." Тя започна да хипервентилира и аз я обърнах към себе си, докато се срина. Мама и Чар изглеждаха объркани какво да правят. Сигурен съм, че мама се чудеше какво става, и имах леко подозрение, само заради намеците на Джаред, но и аз бях загубен. Всичко, което знам, е, че тя имаше нужда от мен сега, така че всичко останало ще трябва да почака. Наведох глава към нейната, докато плачеше в гърдите ми, и поклатих глава на мама и Чар, докато се опитваха да се намесят. Изглеждаха така, сякаш искат да спорят, затова сложих лице на "махнете се, по дяволите", и мама познаваше този поглед, така че повлече приятелката си. Вдигнах лекото й тяло и я занесох нагоре по стълбите. Същата дестинация, но с различна цел. В стаята ми с всички тийнейджърски атрибути, спортни трофеи, снимки на татуировки, някаква полугола мацка по бикини, я положих на леглото си и я гледах как се свива в ембрионална поза. Седнах до нея и не казах и не направих нищо. Нека тя направи следващия ход. Когато най-накрая се успокои, чух гласа на Джаред пред вратата. Погледнах я, за да се уверя, че не я е обезпокоил, преди да стана да отворя. "Елена каза, че Кат е разстроена, къде е тя?" Той се опита да надникне покрай мен. "Аз ще се оправя." "Но..." "Джаред, аз ще се оправя." Той погледна нагоре към твърдия тон на гласа ми и отстъпи назад. "Кажи ми веднага, по дяволите, погрижи ли се за тези, които я наранили?" "Тя ли ти каза?" "Аз съм ти приятел, по дяволите, питам те, оправи, ли, се, с, простотиите?" "Те са в затвора, добре, трима от тях, един е на свобода." "Трима... кажи ми какво, по дяволите, се е случило с нея и ми кажи веднага, изнасилена ли е?" Той пое дълбоко въздух. "Просто ми кажи това." "Не, не е била изнасилена, била е умна, използвала е главата си, но пак е било лошо." "Преди колко време?" Погледнах през рамо, за да се уверя, че все още е добре. В момента тя просто лежеше там и не правеше нищо, сякаш се беше изключила. "Преди шест месеца." Мамка му, това ли е всичко? Нищо чудно, че все още беше разстроена от тези простотии. "А този, който е избягал, кой е той?" "Не е толкова, че е избягал, а че произхожда от богато семейство и те са използвали парите си, за да го измъкнат. Нещо за това, че е бил на лекарства, които са го накарали да прави простотии." "Каза шест месеца, което означава, че все още не е имало процес." Не отнема ли време за тези неща? "Да, но когато отиде пред голямото жури, те обвиниха трима и го обявиха за некомпетентен да бъде съден." "Ще отида да я видя сега, а ти ще ми вземеш имената на всички замесени. Не е нужно да ми казваш нищо друго, само имената на копелетата, замесени, и аз ще се погрижа оттам нататък." "Ти и Кат?" "Това е за друг път." Затворих вратата пред лицето му и се върнах при леглото, където тя все още лежеше. Не зададох никакви въпроси, просто разбрах как да развържа обувките й, дръпнах завивките над нея и легнах до нея. "Просто ще те прегърна, добре ли е, нищо друго, и ако това те кара да се чувстваш неудобно, кажи ми." Тя не каза нищо, просто заби нос във врата ми, докато я гушках.