— Сайръс, човече, готов ли си да тръгваме?
Намерихме Сайръс в хотелската стая, която му бяхме наели, с малкото му оскъдни вещи, всички опаковани и готови за път. Хареса ми искрата на вълнение, която видях в очите на стареца, когато му дадохме ключовете за колата под наем, която му бяхме взели, за да ни следва до вкъщи.
— От години не съм карал кола, сине — каза той, играейки си с ключовете в ръкат
















