Говорещият е мъж, седнал на стол в далечния край на бара. Пред него вече има напитка, така че предполагам, че Лора вече го е обслужила.
— О, ъ-ъ... Благодаря, предполагам? — думите ми звучат като въпрос, но не съм напълно сигурна какво точно питам. Може би: „Защо изобщо ме наблюдаваше?“. Или пък: „Има ли причина да ми говориш точно сега?“. Мъжът се изправя, взима питието си и се мести, за да седне
















