— Мамка му! — изруга се Лора зад мен. Торин спря по средата на превързването на китката ми. — Видя ме — констатира той. Бавно кимвам. Съдейки по атмосферата в стаята, това не е добре. Трябваше да излъжа и да се преструвам, че не съм видяла нищо. Да кажа, че съм припаднала или нещо такова. При потвърждението ми, Торин внимателно пусна китката ми, разхлаби превръзката, след което се отдръпна назад, опитвайки се да постави възможно най-голяма дистанция между нас, без всъщност да се мести от мястото, където коленичи. Накланям глава и го наблюдавам внимателно. Защо се отдръпва? Дали направих нещо? Опитвам се сама да довърша превръзката, но е трудно да превържа китката на доминантната си ръка. Отказвайки се, я протягам към Торин. — Малко помощ, моля? — питам. Чувам рязко поемане на въздух зад мен и отново Торин мига. Съдейки по изражението му, бихте помислили, че този човек е добър в покера, но това мигане… Не, то е тотален издайник. Не съм сигурна какво ТОЧНО ми казва, но съм решена да го разбера. — Искаш да ти помогна? — повтаря той, превръщайки думите си във въпрос. — Ами да, помислих, че това правиш — махвам с ръка, докато той я хване и довърши превързването. — Благодаря. Ъм, колкото и да се наслаждавам да седя на пода с теб, а наистина се наслаждавам, това е тотално подобрение спрямо бягането за живота ми и криенето във влажен тъмен проход, има ли друго място, където можем да отидем, докато извикам Uber, за да ме закара у дома? Доста ми е студено тук долу — признавам си. Готвачът се закашля леко, сякаш се дави, а Лора нервно се размърда. Торин отново мига. Мамка му, нещо не е наред. — Трябва да поговорим — е всичко, което казва той. Все пак се преместваме от пода, стаята, в която отиваме, не е много по-добра. Това е голяма стая, която изглежда се използва за склад. Все пак успяваме да съберем три стола, за да седнем. Торин се колебае в ъгъла на стаята, облегнат на рафт. Готвачът, който се представи като Кайл, ми помага да седна. Очевидно Лора е поела този разговор, много по-уверена сега, когато Торин се е дистанцирал малко. Чудя се защо е толкова нервна около него. Може би защото той е нейният шеф или нещо такова? Изглежда, че той отговаря за нещата тук. Аз СЪМ малко уплашена, не от него, въпреки че изглежда страшно, а от сериозната атмосфера, която е обзела всички. Какво планират да ми кажат? — И така, предполагам, че си разбрала, че Торин не е точно човек, нито пък нападателят ти — започва Лора. Тя звучи съчувствено. Кимвам. — Ами да. Предполагам, че няма смисъл да се преструвам на друго. Доста неочакван начин да завърша деня си — добавям разговорливо. Не искам да си помислят, че се побърквам. Може би съм, малко. Но явно съм имала късмет. Искам да кажа, какви са шансовете да се натъкна на някой, който може да ме спаси от истинско чудовище? Преди няколко минути си мислех, че ще умра, в този момент всичко е по-добре от това. — Изглежда, че се справяш доста добре, въпреки че може просто да си в шок — добавя тя. — Благодаря, мисля… — гласът ми заглъхва и Лора изсумтява, докато Кайл я блъска с лакът. — Спри да го избягваш и просто й кажи — мърмори той. Лора въздъхва. — Добре. Ъм, Карина? Въпросът е, че си човек. Не би трябвало да знаеш за тези неща. Знаеш, чудовища и такива неща… — Лора спира, колебайки се, и аз се намесвам, за да я успокоя. — Няма да кажа нищо на никого. Какво изобщо бих казала? Видях някакъв човек с рога? Хората ще си помислят, че съм луда! — смея се неловко, но усмивката ми пада от лицето, когато никой друг не се присъединява. — Е… Изглеждаш мила и всичко, но сме се научили от опит, че не можеш да се довериш на хората, когато казват това. Може да го мислиш сега, но в крайна сметка ще искаш да кажеш на някого какво си видяла, какво е Торин — казва Лора сериозно. — Аз дори не ЗНАМ какво е Торин. Има ли изобщо значение? Просто искам да се прибера у дома, да си взема гореща вана и да се преструвам, че цялата тази вечер никога не се е случвала — оплаквам се. — Знам. Ще измислим нещо — казва Лора със съжалителен израз. Кайл просто изглежда сърдит. — Правилата гласят, че когато се случи нещо подобно, трябва да се погрижим за това. Обикновено това означава, че те умират. Очевидно не искаме това, но можем ли да уговорим да й изтрият паметта? — предлага той. Изтриване на паметта? Получавам впечатлението, че съм се натъкнала на нещо повече от тайната на един човек. Лора и Кайл го приемат доста лично. — Изтриването на паметта е супер опасно. Дори талантлив магьосник може случайно да вземе твърде много. Помниш ли какво се случи с Мелъди? Бившият й изневерил и искал да изтрие паметта й, когато разбрала. Сега тя едва си спомня нещо от последните десет години! Можем да оставим горката Карина амнезиак. Това не е честно към нея — възразява Лора. Добре, не ми харесва нито една от тези опции. Мислех, че съм в безопасност тук, но може би грешах. Те говорят за магия и такива неща. Склонен съм да повярвам, че не са просто луди, видях твърде много тази вечер, за да мисля така. Но това само влошава нещата, защото това означава, че този разговор за смърт или изтриване на съзнанието ми е действителен сериозен разговор. Трябва да се махна оттук. Очите ми шарят из стаята. Мога ли да стигна до изхода? Те попадат върху Торин, където той се колебае на стената близо до вратата. Сърцето ми бие лудо, но докато го гледам, започва да се успокоява. Започвам да се отпускам. Изражението му е внимателно, като покер лице, но по някакъв начин това е успокояващо. Другите двама се паникьосват и обсъждат луди опции, но той изглежда спокоен. Освен това той току-що спаси живота ми. Не мисля, че би ги оставил да ме наранят. По някаква причина присъствието му е успокояващо, той ме кара да се чувствам в безопасност. Това едва ли е изненадващо, той все пак ме спаси. Може би влагам твърде много в това, вероятно не е голяма работа за него, но го оценявам. Доста ми харесва да съм жива и да умра сама в тъмен проход би било гадно. Жива съм, в относителна безопасност съм. Каквито и да са последствията от тази вечер, мога да се справя с тях. Връщам се към разговора между Лора и Кайл. — Е, не можем просто да я оставим да се прибере у дома. Трябва да я наблюдаваме! — Кайл възразява на нещо, което Лора току-що е казала. — Ъ, трябва да се прибера вкъщи в крайна сметка. Брат ми ще ме потърси. Нямам намерение да му казвам нищо. Мога да остана за малко, но не е като да можете да ме държите тук завинаги — посочвам. Лора се мръщи, а Кайл изглежда бесен. — Ще останеш тук, докато не сме сигурни, че е безопасно да си тръгнеш — заявява той твърдо. Поклащам глава. — Какво имаш предвид? — питам. Той повдига вежда. — Не аз бях преследван тази вечер. Колко сте сигурна, че е безопасно да се приберете у дома? — казва той, тонът му е мрачен и аз потрепервам. Не бях помислила за това. Предположих, че е просто някакъв случаен мъж, който преследва уязвима жена на улицата, пълно съвпадение. Но сега, като се замисля, наистина имах чувството, че ме наблюдават, може би това не беше просто лош късмет. — Аз… Не знам — отговарям, малко объркана. Той кимва. — Мислех си. Трябва да останеш тук. — Отначало се успокоявам, той все още ме защитава, но след това той мига бавно отново. Мисля, че мога да видя най-малкия намек за намръщване. Той не е доволен от нещо. Той се обръща към Лора. — Направи заклинание за свързване на госпожица Акари. Не може да й бъде позволено да направи и крачка извън тази сграда.