Торин премигва насреща ми. Вече разбрах, че това означава, че съм го объркала по някакъв начин. Това, което не знам, е дали мига, защото ме мисли за луда, че го каня да яде с мен, ИЛИ защото аз съм луда да си мисля, че той би се съгласил. Изглежда напълно стъписан. — Искаш да вечерям с теб? — пита Торин. Може би не ме е чул добре? — Да. Е, всъщност първо просто исках да се извиня, че те ударих по-