Джаксън се намръщи.
„Пак съм задник, нали?“ Каза той виновно и аз повдигнах рамене.
„Малко да.“ Казах аз с половин усмивка.
„Съжалявам. Ще се отдръпна.“ Обеща той и аз кимнах в знак на приемане на извинението му. Разменихме си любезности още малко. Джаксън обеща да се отбие скоро в бара, за да ме поздрави, след което се отправи нанякъде. Аз се върнах в офиса на Торин. Вратата все още беше отворена
















