Следващите няколко дни минават неусетно. Работя, прекарвам време с Торин и отделям абсурдно много време, за да пиша обяснения до брат си с всеки възможен нюанс мастило, за който се сетя. Обясненията ми прерастват от идеи в по едно изречение до цели писма. В крайна сметка писмата се превръщат в нещо подобно на дневник. Описвам всичко, което ми се е случило, всичко, което съм видяла, и всички хора,
















