Събуждам се в ръцете на Торин; той е надвесен над леглото ми и изглежда, сякаш се опитва да разгадае нещо. Изстенвам леко и се размърдвам, а той наглася хватката си, за да ме държи по-удобно.
— Има ли причина да стоим тук? — питам, все още леко замаяна. Имам милион неща, за които да се паникьосам, но не съм готова да се справя с това, така че просто няма да мисля за тях все още.
— Щях да те сложа
















