Току-що бях приключила с приготвянето на питието за Торин, когато чух някой да мърмори под носа си.
– Изглежда демонът е вкарал в пътя малкия си човешки домашен любимец.
Рязко извъртам глава, търсейки с поглед, но не чувам КОЙ го каза. Честно казано, беше толкова тихо, че ако в помещението не цареше гробна тишина, никога нямаше да го доловя. Устата ми зяпва от изненада и Торин забелязва реакцията
















