Бръмчене? Не, не е това. Тътене? Не, и това не е съвсем точно. По-скоро е… мъркане. Дали съществото мърка? Внимателно надничам в дупката. Все още не виждам нищо, но и нищо не излиза, за да ме сграбчи.
— Ти… Ти гладно ли си? — питам нервно. Мъркащият звук става по-силен.
— О… Ами… В момента нямам нищо друго за теб. Но ако искаш, утре вероятно мога да ти дам още празни бутилки, а и остатъци от храна
















